автор: turkoaz

Светът е дом, който все градим...
Книгата е свят от падения и престиж.
Нормално е по света да се страда.
И в книгата не всичко е отрада...
В тях спомени болезнени все властват,
не дават мира и когато са от радост.
И бият, като океан по рифове коралови,
със сила по-голяма от всички метафори.
И все се силят в измислени изречения,
да замразят искат мига преживения.
А той се изплъзва, като водна капка,
стекла се между пръстта и халката...
И от безкрайния океан с гневна песен,
като Ад и Рай сме взаемно преплетени.
Той - извор на живот и безкрайност,
а ние - в любовен дъжд на белег ранен.