автор: turkoaz

Къде е силата ти жизнена, поете?
Извън ли времето...и нямаш власт?
Катериш се по покриви необуздани
или изпъваш струни като истукан?
Разрошваш перушини на врабчета,
със благ повей, на теб привичен,
препускаш ту по-мудно, ту по-лудо,
пътуването е защо, защо все трудно
и цял от дъх и плът си, роза кървава
и пласт след пласт ти ломиш пърхаво.
С тиради страстни пътя си разчистваш,
откриваш бели, розови съцветия,
пробиваш гланца мрачно черен, нощен..,
Мембрана тънка си опиянена още, още,...
Оставяш там цигуулковия глас на порива,
дъждовна капка, не стекла се от покрива.