В уличка малка, в стария град,
сгушена в еркерни къщи вековни,
летните стъпки отвеждат ме пак -
на облите камъни ехото спомнили.
Стени и дувари солено ухаят,
бризът заплита лъчите в коси ми,
чайките с крясък в комините кацат,
изпълнен е въздухът с дъх на закуми...
Бързат ми крачките по калдъръма...
Морето ме вика отляво, в завоя -
бучи под скалата... Там съм. Пристъпвам.
Окъпват вълните очи ми с прибоя...
2008
Созопол