автор: lycki

Все политам назад като вятър,
полетял над гори и усои,
като някакъв таен ваятел,
завладял си ти чувствата мои.

Сред море от лица и любови
разпознавам единствено тебе-
колко болки и колко тревоги
се боричкат без жалост във мене.

И те търся в замрели копнежи
без надежда за ново начало,
все по пътища ледено- скрежни
съм вървяла без твоето рамо.

И се питам дали като мене
полетял със крилете на мисъл
търсиш път към отминало време,
със белязана обич орисан

Или тихо сломен, безразличен
тъжно крачиш към своя финал
със утеха,че щом си обичал
не напразно до днес си живял.