автор: scenaristbg

Когато ми казаха как се казвам,
онемях. Идваше ми да крещя и да викам.
Но бях малък и не можех да отказвам,
а спях. И мислех как да ям, да спя и да пикам.

Когато ми казаха кой съм аз,
не умрях. Разбрах, че съм умен и добре възпитан.
И когато излизах от час,
полудях. Че съм от различна реалност изритан.

Когато ми казаха "Прави!",
подчиних се. Но не направих това,
което искаха - пари.
Станах, макар и без глава.

Когато най-после, най-сетне умрях,
не казаха нищо. Само дето написаха
на гроба ми "Мебелен прах".
Явно това име ми бяха измислили.