автор: foolish

   След работа,на път за вкъщи,реших да се отбия в близкото бистро.Слънцето напичаше и бе толкова горещо,че въпреки отънелия си джоб,не издържах на изкушението да изпия една-две студени бири.Точно ми бяха донесли втората,когато влетя Минчо и се насочи към моята маса.Настани се направо,без да попита.
   Минчо е слепият и сакат просяк,който седеше в градинката пред народния театър.Всеки следобед,като се връщах след работа,минавах покрай него и му оставях по двадесет-тридесет стотинки.Винаги усещаше кога приближавам - казваше,че ме разпознава по стъпките.С времето се поопознахме и разменяхме някоя дума.В последно време,както споменах,бях закъсал финансово и го заобикалях на пръсти.Чувствах се неудобно,че не му се обаждах.Сега го гледах пред себе си целия одърпан и окъсан.
   - Какво се е случило бе,Минчо? - обърнах се към него.
   - Здрасти,приятел! - намести патериците си на съседния стол - Нещо се загуби напоследък...Ще черпиш ли една бира?
   Не можех да откажа,затова му предложих своята.
   - Не бях в София - излъгах и веднага се изчервих,но се успокоих,че не може да забележи смущението ми - Защо не си пред театъра? - отклоних темата на разговора - по това време винаги беше на мястото си.
   - Абе,мани!.. - махна с ръка и започна да оправя размъкнатите си и изпокъсани дрехи.Направи ми впечатление,че под мръсните връхни дрипи се показва фино и чисто бельо. - Докато стоях там днес,едно цигане все обикаляше около мен,за да гепи нещо. - продължи той - Наоколо бе пълно с народ,ама всички седят и си траят - сеир гледат...Как разбрах ли? - сякаш прочете мислите ми и в отговор свали черните си очила и ме погледна усмихнат - Атрибут към "работното" облекло. - поясни и отново ги сложи на лицето си.
   Почувствах се неловко,като си спомних как пристъпвах покрай него."Господи,вместо да се ядосам,че съм бил мамен толкова време,се чувствам неловко!" - упрекнах се.
   - И патериците ли?
   - Ъ-хъ ! - отпи от бирата и поклати одобрително глава - Студена е...Та върти се цигането,а кибиците гледат и чакат.Аз така,уж случайно,прибирах парите всеки път,когато пуснеха нещо по-едро.По едно време гледам с периферията,некакъв баровец се носи по алеята с една много готина мацка.Раздвижих се малко,разместих патериците,та да ме забележат.Успях,естествено,номерът действа безотказно.Мацето започна да му говори тихичко и току кима към мене."От тоя ще падне нещо по-тлъсто!" - рекох си.
   Та приближиха се те и женската почна да пита как съм ослепял,кога съм пострадал,та ходя с патерици,къде спя и други такива работи.Аз съчинявам разни трогателни истории,та за една бройка и аз да се разплача заедно с нея,а през това време баровецо рови из един портфейл - толкова дебел,че ако седна на него,ще стана два метра.Та извади той едно левче,ама гаджето като виде,се намуси.Тогава оня извади два,ама тя пак го стиска за лакътя.Тогава мъжът почна да рови из портфейло,но явно не откри такава банкнота,каквато търсеше,понамуси се,но накрая,за да се покаже пред нея,че е ларж,извади цяла двайсетачка.Момичето го целуна във възторг и той се усмихна.Малко кисело,но се усмихна...Та подава ми ги той и аз за една бройка да протегна ръка,за да ги взема,но се усетих навреме,че не виждам.Малката пак му пошушна нещо,от което той се сконфузи,наведе се и ги пусна в каскета.Ръцете ме сърбяха да ги прибера но ми беше неудобно,защото момичето още се въртеше около мен и се интересуваше колко съм нещастен.Накрая на тузара му писна и я повлече нанякъде.Потрих доволен ръце и посегнах да прибера мангизите,когато малкото цигане се промуши изодзад и ги докопа миг преди мен.Тогава побеснях.Не издържах на предизвикателството,...на несправедливостта...Забравих,че съм сляп и сакат!Рипнах и го подгоних,размахвайки патериците във въздуха.Всички наоколо онемяха от изненада.Цигането също се вцепени и като видя,че го настигам,клекна.Сви се на кълбо и едва не се препънах в него.
   - Дай парите бе,мангал! - извиках,ама то беше токова изплашено,че не помръдна - Давай ги,бе! - вдигнах дървениите над главата му кат боздуган.Трябваше да побързам,понеже хората скочиха срещу мен.Измъкнах парите от ръцете му,с които пазеше главата си.Види се,че доста бой е изяло,за да е толкова плашливо.
   - Измамник!..Мошеник!..Върни си ми парите! - мощен глас се извиси над общата глъчка.
   Като се огледах,видях,че съм заобиколен от насъбралата се роптаеща тълпа,а бизнесменът,повлякъл разстроената си спътница,си пробиваше път към мен,почервенял от гняв.
   - Ти!..Ти-и-и... - запелтечи срещу мен,но не успявайки да изрази яростта си с думи,вдигна ръка да ме удари.
   Беше много як.Трябваше бързо да измисля нещо,ако исках да избегна боя и неприятностите.
   - Светица !...Хора,тя е светица! - паднах на колене пред сащисаната жена - Благодаря,че я изпрати,Господи! - А на недоумяващата тълпа поясних: - Тя ме излекува,хора, вижте!!! - хванах здраво ръката й,за да не може да се отскубне и започнах да целувам пръстите й - Това е Девата!На колене пред Дева Мария!!!Вижте ме!Тя възвърна зрението ми,вече мога да ходя...На колене пред Девата!... - видях как тук-там някои се хванаха и приклекнаха.Реших,че вече е време да се омитам.
   Започнах да пея възхваляващи химни,които съчинявах на момента.Опитах се да напусна кръга,подканяйки с жестове и останалите да паднат на колене.Прибрах банкнотата в джоба,понеже докато жестикулирах,баровеца непрекъснато се опитваше да я докопа.Вече се надявах,че ще успея да отърва кожата,когато удар като парен чук подкоси краката ми.Ушите ми изпищяха,светещи мушички се защураха пред очите ми.Погледът ми още не се бе прояснил,когато върху ми се посипаха безброй удари.Скубеха ме,ритаха ме и ме плюваха,а жените ме щипеха, и кълняха.Тези които се подведоха и паднаха на колене бяха най-напористи и агресивни.Анатемосваха ме и ми изпокъсаха дрехите.Когато накрая ме оставиха,няколко минути не можах да събера сили,за да се надигна.Малко по-късно установих,че парите липсваха.Не само неговите.Всичките.Всичките,които бях събрал през деня...Така че,приятел,вече не мога да се мерна пред театъра...

     03.1996год.
     гр.София
***********************************************************************