Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 640
ХуЛитери: 0
Всичко: 640

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаА ние с Боби двамата пием кафе (край)
раздел: Разкази
автор: mila_nejna

3. Не е ли любов?


- Кога ще се видим?
- Боби...! Не са минали и два дена! Ще се видим както обикновено, в събота на нашето кафене!
- Искам да те видя! Веднага! Днес! Искам те! Полудявам, разбираш ли?!- усещам в гласа му лека, но натрапчива истерия, която започва да ме плаши.
- Боби! Успокой се! Нима не помниш? Никакво влюбване, никакви проблеми... оставаме си приятели...
- Какви приятели можем да бъдем?! - в гласа му се промъкват нотки на гняв и ирония - Та ние сме любовници, искам те, не разбираш ли, имам нужда от теб, сега, веднага! Обичам те...- последното е шепот, въздишка, която гали ушите ми, като утринен морски бриз. Вълшебството, което се страхува да признае дори пред себе си, за да не изчезне...
- Кажи къде, идвам.

Пътувах отново към офиса на Боби, нищо, че беше средата на седмицата. Опитвах се да заглуша мислите в главата си, и най-много онези, които ми нашепваха колко много го искам, как неистово жадувам да го видя отново... Не, нямаше да изпадна в ролята на влюбчива любовница, която му звъни ден и нощ за да му каже колко много й липсва, колко го обича, как го иска... Всичко друго, но не и това. Съгласна бях да се измъчвам, но не и да го загубя. Не и Боби. Единственият, който остана с мен през годините. Осъзнах колко крехка е била границата, през която така лекомислено преминахме, колко чупливо и нереално беше сегашното ни положение. С лека ръка заменихме най-ценното с... вярно, с изпепеляваща страст. Но... докога?

Имах чувството, че Боби ме е чакал зад вратата. Още с влизането ми в офиса завъртя ключа и ме грабна в прегръдките си.
- Боби! - извиках изненадана.
Не можах да кажа нищо повече. Боби заглуши протестите ми с устни, ръцете му галеха тялото ми, като същевременно сваляха последните остатъци от без това оскъдното ми облекло. Опря ме на бюрото си, а устните му запрепускаха по гърдите ми. Езикът му играеше с настръхналите им зърна, шепнеше неясни думи по заоблената мекота на корема ми, слизайки по-надолу и по-надолу, докато не зарови глава между бедрата ми.
- Бобииии - изстенах тихо, ръката ми притискаше главата му, а тялото ми се нагласяше така, че нито една малка гънка да не остане недостъпна за устните му.
Усещах как бавно започвам да полудявам, тялото ми го искаше неистово, а първите плахи тръпки ставаха по-силни и все по-силни. Усетил, че съм на ръба, Боби се изправи и проникна в мен. Тласъците му бяха бързи, мощни и яростни, сякаш искаше да докаже на себе си, на мен, на целия свят: "Ти си моя, само моя, цялата, напълно моя!". Усетих как тялото му се стегна и знаех какво означава това. Сключих крака около него с цялата си сила - не исках да ме напуска, не исках нито една негова капка извън мекотата на утробата си... Знаех добре и какви могат да бъдат последствията... Исках го, исках го неистово за себе си, исках дори и страстта ни да отмине да го имам във мен, завинаги...

Резултата не закъсня. След по-малко от два месеца от първата ни среща в офиса усетих промяната в мен. Тестовете потвърдиха това, което вече знаех. Бях бременна, с детето на Боби в себе си. Продължавахме да се срещаме, понякога и по-често, отколкото беше разумно. Предположението ми, че страстта ни ще повехне с времето се оказа погрешно, като повечето неща в живота ми. Единственото, в което бях убедена, беше, че все някой ден ще бъдем разкрити и идилията ни ще свърши. Опитвах се да подготвя себе си и него за този ден, но Боби сякаш заслепен от страстта си по мен отказваше да приеме реалността...

- Бременна съм - заявих хладно на една от срещите ни. Не очаквах нищо от него, бях решила за себе си. Уведомявах го, така или иначе, рано или късно щеше да разбере.
- Наше? - погледна ме с усмивка Боби.
- Мое. Всъщност... не съм спала само с теб - жесток удар под кръста. През лицето му мина сянка и сякаш целия се сгърчи. Избягвах да срещам погледа му. По-добре да си мисли, че се срамувам, отколкото да види истината в очите ми. А че ще я види не се съмнявах. Боби ме познаваше по-добре от мен самата.
- Не искам да знам! - раздразнено каза Боби. Изражението му все още беше, сякаш са го ударили в стомаха. - В понеделник подадох молба за развод.
- Защо? - развиках се от изненада. Усещах как яда ми надделява и имах силното желание да го ударя наистина - Защо? Обясни ми защо? Някога давала ли съм ти повод да мислиш, че ще бъдем заедно? С какво право разбиваш семейството си? Кой ще се грижи за дъщеря ти? А от мен какво очакваш, и аз да се разведа? - в гнева си го бях хванала за ризата и го разтърсвах. Усетих как ме гледа учудено. И друг път ме беше виждал ядосана, но за първи път - на него.
- Успокой се. Дълго мислих за това. Не ми се прибира в къщи като нежелан гост. Омръзна ми да ме ползват само като платежно средство за скъпи ремонти, луксозни почивки, и да не забелязват, че и аз съм човек - с елементарни нужди и нормални желания. Искам да живея с теб и... детето, ако и ти искаш това... но ако ми откажеш... ще приема решението ти.
Грабнах си чантата и изхвърчах от офиса. Бях твърде ядосана и имах нужда да се успокоя, за да помисля трезво. Бракът ми не вървеше. Никога не бе вървял. Ако оставех нещата така и аз самата не знаех какво ще осигуря на детето си. Спокоен дом? Щастливо семейство? Нормален живот? Нито едно от трите. Разводът на Боби ми идваше твърде на време, твърде удобно, за да разреша всичките си проблеми...

Правих се на сърдита две седмици. Не отговарях на обажданията му, нито пък аз се обаждах. На края на първата узнах, че Боби се е изнесъл от къщи. На края на втората, след поредния скандал в дома ми, събрах малко багаж и се озовах пред вратата му.
- Знаех, че ще дойдеш - прегърна ме за добре дошла той. Поредното доказателство, че ме познава по-добре от самата мен.
След няколко месеца, когато разводите и на двамата бяха факт, а бременността ми ставаше все по-забележима Боби ми зададе странен въпрос.
- Имаш ли нещо за губене?
Не ми трябваше и секунда, за да му отговоря:
- Нищо. Освен теб и детето.

Сега двамата с Боби отново пием кафе. Само че под горещото испанско слънце, с дъщеричката ни на ръце. Неговата дъщеря идва на гости през ваканциите, с приятеля си. Е, с поредния си приятел. Боби не се вълнува от това. За него е важно тя да е щастлива.
Поехме и ние по нашия път. Така, както поеха много от нашите приятели преди нас. Често се замислям колко хубаво е човек да има приятели. Особено като Боби. Който освен верен приятел, опора в живота ми, се оказа и голямата ми любов. Питам се... дали той е щастлив така, както аз с него? Боби сякаш усеща за какво си мисля, поглежда ме с много любов, а дланта му се плъзва по моята и я задържа. Това дава отговор на всичките ми въпроси.



Край.


Публикувано от hixxtam на 10.08.2008 @ 12:57:32 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   mila_nejna

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.06.2024 год. / 06:18:06 часа

добави твой текст
"А ние с Боби двамата пием кафе (край)" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: А ние с Боби двамата пием кафе (край)
от radi_radev19441944 на 10.08.2008 @ 16:29:21
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Евалла! Пък ние - простаците така ще си пукнем с по един брак.
...Някой иска ли кафе?..


Re: А ние с Боби двамата пием кафе (край)
от Mila_Nejna на 10.08.2008 @ 18:38:29
(Профил | Изпрати бележка) http://mili4ka.blog.bg/
Ашколсун! Бива ли да се завижда за такова нещо? Някои си пукат и без един, други със по два-три... Каквото отреди Всевишния...
Да, моля, с две захарчета и сметана! ;)

]


Re: А ние с Боби двамата пием кафе (край)
от Hely на 11.08.2008 @ 00:16:27
(Профил | Изпрати бележка) http://hel.blog.bg/
Не следя прозата, но не удържах на твоите разкази.
Особено ме впечатли промяната на Боби спрямо дъщеря му.
Един баща, познал истинските приятелство, страст и любов, вече
не ревнува и не се притеснява за дъщеря си. Гласува й доверие в
търсенето на щастието.
Възторжени аплодисменти!

Поздрави, mila_nejna!


Re: А ние с Боби двамата пием кафе (край)
от Mila_Nejna на 11.08.2008 @ 00:24:58
(Профил | Изпрати бележка) http://mili4ka.blog.bg/
Благодаря, наистина благодаря! Ти си единствения човек досега, който прозря нормалната, човешка идея в целия този разказ... Повечето се ограничиха само във вулгарно-иронични подмятания относно еротичните описания...

]


Re: А ние с Боби двамата пием кафе (край)
от Hely на 11.08.2008 @ 01:40:31
(Профил | Изпрати бележка) http://hel.blog.bg/
Бях сигурна, че това е посланието.
Разказът е хубав и заинтриговащо поднесен.
Все си казваш: ей сега ще се развали всичко...
Еротичните моменти също ми харесаха - малко подвеждат,
прилича просто на страст. Но истинската любов и това
включва... Промяната на Боби е резултат от всичко това!
Твоята героиня е истинска и голяма жена. В живота такива
не се приемат, поне в България. Правилно си пратила
двойката да живее в Испания и да изживее нормално
щастето си. А дъщерята е от новите, естествените...
Не се ядосвай, че не си разбрана.
Сърдечни поздрави!


]


Re: А ние с Боби двамата пием кафе (край)
от Lisica (tviva@abv.bg) на 12.08.2008 @ 19:30:00
(Профил | Изпрати бележка) http://bntruse.tv/licata.php?id=12

Е, отдъхнах си! Олекна ми!

Щеше да ме подлудиш с твоя Боби днес!

Хареса ми, като добра романтична комедия от американски тип е - с гарантиран хепи-енд.
Нищо, че не е супер сложно и е кратичко. Сигурно и от това имаме нужда. От простички, затрогващи, страстни неща....
Още повече, нали и аз съм си една блондинка, че и влюбчива, имах нужда от едно щастливо просълзено и доволно подсмръкване в края на трета част......

Дай Боже всекиму, както се вика!

Поздрави, Лиса.


Re: А ние с Боби двамата пием кафе (край)
от Mila_Nejna на 22.08.2008 @ 15:04:24
(Профил | Изпрати бележка) http://mili4ka.blog.bg/
:) Всичко е добре, когато завършва добре :)
Не бях се пробвала в този жанр, но предвид състоянието ми не ми се пишеха сложни, философски, предизвикващи задълбочени размисли и безсънни нощи "творби". Понякога нещата в живота са по-простички, отколкото самите ние ги представяме (или обратното...) ( не стига, че ми е рус мозъка, ами и бременен... шъ мъ прущавъти ;) )
Благодаря, Лиске и поздрави!

]