автор: mariq-desislava

Мъртъв съм отдавна
Да, това го знаят всички,
но всъщност нищичко не знаят
Времето деградира изцяло
и с упадъка аз си играя
Помниш ли как обичах
да се беся на вените си
и да крещя, че искам
в твоето тяло да се разпадна
на много малки нечистоплътни
частици невяра?
Демоните ми в сърцето ти изгряха,
а аз отново съм толкова друсан,
че нищо не искам да зная
И да, не ме гледай така озверяло,
забрави ли, че умрях,
но се върнах за теб
от пещерата, която смятат за Рая
Знаеш ли...
смъртта е толкова вкусна
Ето, опитай ме
Е, може би съм бъркал
Свикнал съм да греша
и да бягам
бягам
бягам,
но най-много от себе си бягах
Ръцете ти са толкова топли...
Забий ги в тишината,
с която мозъкът ми е пълен,
откакто реших, че смисъл няма
И завий ме с косите си опадали-
знаех си, че ще дойдеш!
Ти винаги в мен си била,
чак сега ли го разбра?
Ще надживеем смъртта
и заедно ще обезкостим реалността
Свирепа е дъгата,
която през теб преминава
Идваш ли?
Ще закъснеем за утринното преброяване
на изгубени души

http://www.youtube.com/watch?v=FL0cK4gaEuM