автор: turkoaz

Впива в теб най-огнен взор
и потръпва с флирт зората,
а ветрец пленен крайморски,
дълго, дълго чука по стъклата.

Звънват и звънчета вън,
свое соло да изпяват,
във един прекрасен ден,
който бавно, бавно отминава.

Ще те търся във нюанса
и във птица преди полет,
и в пристанище до фара,
и в предтечата на пролет.

Как просветнаха очите
и отмиха смутен ромон,
в ден витален и първичен,
който бавно, бавно отминава.