автор: vitaniq

Остатъците
прашинково лято
са се скрили
в онази молекула
въздух,
която раздели
на части
танцуващите пламъци
на всички
настъпващи есенни
вечери.

И те догаряха
безмълвно
в сенки
дишащи
редом...
до...
или
просто...
във нас.

Опустяло
проскърцва часовникът,
изпращайки
лятното време
в замразени усмивки
и угаснало слънце.

Най-краткото „вечно"
безвремие

почти перманентно
свързано
със есенната слабост
на разглобеното цяло

В пепелта
.... отдадена на вятъра.