Усмивката ти пазя във сърцето си,
като надежда пред очите ми сияе
добрата ти усмивка и където и да си
по нея само, знам, ще те позная.
Усмивката - от детството си я донесъл,
за да я сложиш в храма
на щастливите ми спомени,
за да ме грее с обич в дните ми невесели,
когато ще броя парченца
от надеждата отломени.
Усмивката ти... Как да ти се сърдя,
че си разсипник на красиви миговЕ?!
Дете си ти, объркано. А моята присъда
е от усмивките заченати да пиша стихове.