Когато сутрините дяволски мразовеят
и приказни брястове стигнат небето,
когато слънцето да сияе само умее
и гълъби пъстри се носят под него,
тогава... цял живот се разгъва в нерада
на живите, отдавна мъртвите са заспали,
как пътували сте и пътувате край междата,
за далечно възмездие подразбрали...
Когато с поглед обходите вече земята -
по тесни пътеки се вият стъпките ваши...
По-нататък, по-нататък - до блясъка на вълната
се вижда лъча...докато не се стъмни все още...