автор: roza1

Отминаващия ден
с лице на Слънце
дописва своя стих.
Загубената самота
почервенява тъжна
с лице на залез.
Пристъпва лятна нощ
на пръсти- тихо,
като балерина.
Ще нарисува
пируети с пръсти
меки от коприна.
Ще събере
в гнездата птици,
излетели в мечти.
Ще разпилее
нечии къдрици
по мъжки гърди.
Ще поръси
звездна страст
в мен и в теб,
вав нас....
Ще пръсне
звуци на певци,
струни на китари
ще взриви..
Ще допише
стихове, сонети
със звезди и музи.
Ще довърши
дневните куплети.
Нощ вълшебва,
нощ желана...
Лятна нощ омайна!
Пристъпва нежно.
Идва тя засмяна.

19.07.2004