автор: turkoaz

С очи втренчено всевиждащи,
в пробит отвор присвива се
сънуваща душа, дали кошмар,
пътуваща към твоя олтар,
понесла теб, а с мен флиртува,
творяща теб, а в мен битува
намерила надежден ключ,
покоя търсен и нежния уют.
Душа...
Да, този миг ще запечатам,
приумица ли нежна значиш,
не, път от красота и разум,
не, сваляна небесна радост,
да, случена любов човешка
и ето в святост просветва
"притуря планина", експлозивно,
емоционално, взривно...