автор: dressy

не един много са
моментите на казване
между редовете на деня
може би няма свършване
както и начало
ако това ти харесва като обяснение
виждам те
в тъмното в светлото
когато не чакаш когато не знаеш
пълна съм с изнедади
правя листове с постижения за шампиони
няма тръгване от мене
нито връщане след това
единственото нещо което не научих
като хората е да казвам сбогом
винаги има надежда да стана нормална
да имам поне едно цъфтящо цвете в кухнята
и чифт силиконови чорапи
за сълбазняване на мисли
както и сгъваем чадър
да се науча да мълча
докато тече финалния надпис на филма
да не искам толкова много тишина и луна и думи
преди последното откровение
няма да полудея
Ще сънувам очите ти