автор: sovana

Докато чакам тази планина,
обърнала ми гръб, да се помести
и грижите ми - каменни седла,
да се стопят със ланшните й преспи...
Докато ме подгонва тишина
от скритите подмоли на реката
не вярвам да се случат чудеса.
Те, чудесата тръгват след промяна.

Те, чудесата искат да сме квит -
аз, планината, речните подмоли.
Да ставаме едно след всеки вик
на някоя посята в мене рана.
И раната да спре да ме боли
пред тътена на тишината речна.
А планината мълком изплете
молитва от зелената си прежда.