ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 868
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 868
 |  на Дора Габе
Земята е във
предродилна болка,
понеже с огнената жар
наливат се житата.
Пече се Хлябът!
Възпяват славеите
тази благодат.
Под изподраните ръце
на онзи неуморно-бдящ човек
пулсира черноземът...
И всяка капка дъжд е
глътчица надежда.
От красотата е останало
„ раздрано расо”...
Единствено трудът
се бърчи мъковечно по челото
и вместо сладост –
залъкът пресяда...
От жал, очите големеят,
смалява се душата на човека,
ръцете си,
за да протегне...
А Хлябът се пече!
По прежному
наливат се житата.
Щурците ги възпяват.
Светулки бдят над тази благодат,
но немощта е светлината им
пред мрака,
(под чийто нокти жито е заседнало,
като изгубена душа,
каято търси място за спасение...)
А Хлябът се пече... и ... с него -
онзи същият Човек.
Разхлажда го единственно потта.
Мая Златева, 2003
Публикувано от hixxtam на 06.08.2008 @ 00:23:51
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
HAVA
Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 8
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "А Хлябът се пече" | Вход | 9 коментара (31 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: А Хлябът се пече
от sineva на 06.08.2008 @ 12:17:39
(Профил | Изпрати бележка) | ,,А хлябът се пече!,,...
Достатъчно е само това да прочетем -за да усетим мириса на хлебно жито...
Толкова умело си съпоставила красотата на природата и земния благодат - със ,,немощта на светлината пред мрака,,!
Но има изход...
Вярвам -че ,,изгубената душа,, - ще намери място за ,,спасение,,!
Браво Хав!
Хубав ден! |
Re: А Хлябът се пече
от HAVA на 06.08.2008 @ 16:03:41
(Профил | Изпрати бележка) | Много ти се радвам на това как се впечатляваш. Но си права! Само който е далеч от живота и си въобразява, че всичко знае и е научил, само той би подминал с насмешка, без да усети или поне си признае за тръпката породена от дълбоко-изконното. А има такива! И то не малко! И то хора с претенции...
Преди години работех в Института по пшеницата и слънчогледа в гр. Ген. Тошево. Както и да го усукваш - все хора заровени в земята и в същото време - учени, работеха там. Възприемах ги малко със страхопочитание. Така се случи, че ме командироваха да нареждам изложба в НДК. Там се оказа, че мястото, което ни определиха беше малко. Трябваше да наредя 24 сорта пшеница на земята. Естествено и надписите до тях. Е в един момент още преди откриването на изложбата двама дядовци, шопи откъдето и да ги погледнеш, застанаха пред пшениците-експонати и си извадиха по една носна кърпичка. Няма да го забравя този момент! Щото на единият кърпичката беше с навързани краища, за да може да си я носи и като шапка на главата. Та същият този дядо започна бавно и упорито да й развързва краищата, да ги изглажда и изтърсва, докато другият го зяпаше с отворена уста, при все, че вече беше на колене върху своята си постлана на мозайката носна кърпичка. После и двамата се наведоха (да не казвам, надупиха), за да прочетат надписите. Бавното им и мъчително изправяне след това превърна ситуацията в ритуал. Обърнаха се към мен с цялото великолепие на издутите си кореми, та нали се бях втренчила в тях, и попитаха с възмутен тон: "Кой е този простак, който е поставил надписите там долу на земята? Не е ли наясно, че ние със старите си кокали не можем да се наведем?!"
Колегите ми, млади и енергични учени стартиращи в науката, се спуснаха да ги подхващат под ръка. Единият от тях се обърна към мен и пред тях започна да ме хока. Изчаках го да изстреля цалата си тирада и отвърнах: "Никой не е по-велик от хляба! Затова точно така, на колене пред него!" Усмихнах се и ги отминах. Но и никой не посмя да промени аранжировката, която бях направила.
Тази ситуация стана повод за това стихо... :) донякъде тъжна история. |
]
Re: А Хлябът се пече
от sineva на 06.08.2008 @ 16:28:24
(Профил | Изпрати бележка) | Знаеш ли Хав --колко много съм ти благодарна - че сподели това с мен!
Отначало помислих - че старите хора се навеждат от уважение към ,,хляба,,и потръпнах...
Но после - след техните думи ми стана малко тъжничко.
И твоите колеги ...
Как са могли така да постъпят с теб!
И то са знаели -че просто е нямало друг начин!
Дали са искали да се покажат много хуманни?
Но твоя отговор ми бръкна в сърцето!
Браво!
Сега ти се възхищавам повече - и като на талантлив творец и като на човек - който е толкова близо до Земята!
Да - мила !
,,Никой не е по-велик от хляба,,!
Тъжна история -но пък е родила прекрасна творба!
Поздрав! |
]
Re: А Хлябът се пече
от HAVA на 06.08.2008 @ 16:51:16
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти.
Живота ме е сблъсквал с какви ли не ситуации - от... до...
Най-тъжно ми става не за мене си, защото познавам себе си и стойността на труда на ръцете ми, а ... всъщност ми става тъжно за хора, които се надсмиват точно над нас добруджанци. Темата е дълга и за жалост - хронична.
Та в този дух не един път в лицето ми са хвърляли думите:
"В златна Добруджа златно жито зрей и много прост народ живей..." или "там живеят само сламари" или "там живеят само тикви"...
Ако трябва да събирам в нещо човешката простотия, няма да ми стигнат всичките океани и морета.
Тук в контекста на темата може да се търси не само традицийното, изконното, но и съвременното, защо не и политическото..., а може би библейското...
:) Поздрави, за това, че ме провокира. |
]
Re: А Хлябът се пече
от sineva на 21.08.2008 @ 10:25:57
(Профил | Изпрати бележка) | Привет мила ХАВ!
Ти си много мъдър и лъчезарен човек!
Много ме впечатли - да търсим ,,библейското,,!
Много си ПРАВА!
И истината - така напира в теб...
Свеж ден и много Светлина по пътя ти!!! |
]
]
Re: А Хлябът се пече
от dandan на 06.08.2008 @ 12:39:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Браво, Мая, много силен стих, браво! |
Re: А Хлябът се пече
от HAVA на 06.08.2008 @ 16:09:46
(Профил | Изпрати бележка) | | Нека твоите отзиви да са за хляба, а не толкова за мен самата, ок?! |
]
Re: А Хлябът се пече
от dandan на 07.08.2008 @ 16:36:56
(Профил | Изпрати бележка) | | Хлябът - това са ръцете на баба, бяла питка замесила с обич и още много други неща, Мая. Ти ги знаеш. |
]
Re: А Хлябът се пече
от HAVA на 07.08.2008 @ 17:23:50
(Профил | Изпрати бележка) | | М-м-м, замечтах си за топла питка със сирене и мерудия... |
]
Re: А Хлябът се пече
от dandan на 31.10.2009 @ 09:49:40
(Профил | Изпрати бележка) | Време е отново...ще взема да спретна една:)))
Твоят стих ми е толкова близък. |
]
Re: А Хлябът се пече
от HAVA на 02.11.2009 @ 10:26:55
(Профил | Изпрати бележка) | Незнам защо, но и аз все се връщам към това стихо...
Ама има и още един момент - кога решиш да спретнеш една дъхава пита, като че ли ти идва на ум за печката, огъня, топлината, уюта, масата и сплотеността около всичко това. Като че ли е притегателна сила, кога децата се приберат от дълго отсъствие и... сякаш си оправдава труда, потта и чакането... :) |
]
Re: А Хлябът се пече
от dandan на 02.11.2009 @ 20:54:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Права си - добрата дума, уюта на трапезата и топлината на дома са безценни, HAVA |
]
Re: А Хлябът се пече
от Omaia на 19.08.2008 @ 13:26:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Хареса ми тази твоя ритуалност в направата на хляба.5 |
Re: А Хлябът се пече
от HAVA на 19.08.2008 @ 13:58:09
(Профил | Изпрати бележка) | 2001 година бях в Германия. Вече беше обединена. Шенген съществуваше за нас като бариера. Изпратиха ми последната необходима за отиване на запад, просто така се случи, покана. И попадайки там в дома и начина на живот на едно средно-статистическо немско семейство, типично в духа на добрите взаимоотношения, замесих и опекох по нашенски погача. Стана разкошна, дъхава, да я задърпаш без много много да му мислиш. Естествено - мерудия и ... точно когато я разчупих, за да подам на всеки както си ме у редът, какво мислиш се случи?! Баба Рут скочи и с разперени раце застана над погачата, като да съм направила светотатство. Взе останалата недоразчупена от мен погача и я уви в домакинско алуминиево фолио. Започна оживено да ми обяснява, че такъв хляб трябва да се яде по мъничко, на залъци, да се съхрани колкото се може по-дълго, и че и при тях има такъв хляб, но бил най-скъпият, че могат да си го купят само богаташите, че..., че не всеки можел да прави точно такъв. А там има невероятно богатство на видове хляб. Вероятно съдбата искаше да ми подскаже и да ме научи на още нещо...
Стана ми и тъжно и смешно. Реших, че трябва и аз да обясня как е при нас. И си съчиних следното: Когато едно момиче при нас е готово вече да се задоми, то непременно трябва да умее да прави погача. Че баба му го благославя, като го почуква леко с точилката по дланите и раменете, за да носят и месят леко; по главата, за да е с чисти помисли и ведро настроение; и че го поръсва с бяло брашно, за да е бяла и пухкава погачата.
Повярвай ми, бях много горда от себе си затова, че съм българка:) |
]
Re: А Хлябът се пече
от Omaia на 19.08.2008 @ 14:32:26
(Профил | Изпрати бележка) | Мисля, че щом една такава приказна обредност оживява, дори и само в нечие въображението, то магията й зарежда ореолно хляба.
Страхотна е хрумката ти, HAVA . :) |
]
Re: А Хлябът се пече
от HAVA на 19.08.2008 @ 15:31:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Хрумки от такъв род ни правят да се чувстваме здраво стъпили на земята, от една страна, а от друга, да полетим... Превръщат живота ни в песенност. |
]
Re: А Хлябът се пече
от drowzee (vedima@abv.bg) на 21.08.2008 @ 10:04:01
(Профил | Изпрати бележка) | Прекрасен стих, Мая! Това му се вика творчество!
Поздрави |
Re: А Хлябът се пече
от HAVA на 21.08.2008 @ 14:20:38
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, че ти е допаднала темата :) |
]
Re: А Хлябът се пече
от HAVA на 26.12.2008 @ 20:30:05
(Профил | Изпрати бележка) | И любов трябва, и любов...
Благодаря за хубавите думи и весели празници :) |
]
Re: А Хлябът се пече
от HAVA на 02.02.2009 @ 21:41:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Ей, как си?! Радвам се че намина оттук :))) |
]
Re: А Хлябът се пече
от HAVA на 26.12.2009 @ 16:05:53
(Профил | Изпрати бележка) | Остава ми само да замълча...
Благодаря! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
