автор: mariq-desislava

посветено на vrabets

Светулката гони полумрака
и разказва на вятъра
за своите друмища излетяни,
преде от листата завивки
за чудните хора,
които толкова сложен свят
са създали,
в недоумение пролято
тихата й душа
в нощен огън заспива
и изкоренена позлата
от сърцето й синьо се излива