автор: sradev

предишно
- Ало, Ало, ти какво ядеш?, - развика се дъртака.
- Черешка.
- Откъде я взе?
- Падна от дървото. Право пред мене.
- Веднага да я върнеш обратно! Не си я изработил - не я заслужаваш.
- Но, то дървото ми я даде.
- Хей ти, глупаво дърво, веднага да си прибереш черешката.
- Защо му е на дървото узрялата черешка?, - запита келнерката.
- Не ме интересува! Трябва да има справедливост. Веднага да върнеш черешката на дървото!
- Е, тогава врабчетата ли да кълват черешата?
- Врабчетата са разбойници. Крадат ми трохите. Но ще ги арестувам да изгният в затвора. Правото е на моя страна!
- А ти кой си?, - попита го келнерката.
- Аз съм Кривият Пръст - едната пета на юмрука.
- Ами защо си прав?
- Защото съм отпуснат. Но сега ще се стегна и ще видиш! Генерали вода ми носеха, а като съм стиснат и мирно седяха.
- Ама и другите са стиснати, та не се знае на кого вода носят, на кого козируват.
- Все някой е отпуснат и той сочи, него гледат и слушат,- изхрачи се дъртака.
- Защо плюеш тука?,- възмути се келнерката.
- Плюя по тая държава.
- Ех, ако и юмрука плюе по корена си, то какво остава,- въздъхна момчето.
- Май, че само ние с тебе, - отговори келнерката.
- Само аз останах от Юмрука,- обади се дъртака, бях четвърт глава, бях пета, сочех, кимах и тъпчех... А сега...
- И тогава и сега все си стиснат, все търсиш кой да ти донесе водата, бирата, виното,- отсече момчето.
- Защото съм Юмрук,- изплю се Дъртака и се потътри към изхода.
- Прибра ти салфетките,- забеляза момчето.
- А на тебе цигарите и запалката,- отвърна келнерката.
- Тогава защо го черпиш.
- Жал ми е за него - никой не го обича.
- Права си, той не обича никого, дори себе си.