автор: gorski

Гжегож Мушал е полски поет, прозаик, преводач, роден през 1952 г. Лауреат на полски награди. Стихосбирки: „Военни песни“ (1982), „Случайни свидетели на събитията“ (1986), „Страната на забранената любов“ (2001) и др.

Аленото слънце като рана
плъзна се по клоните, изтече.
С плач да се залъгваме е рано,
но за смях е твърде късно вече.

Рано е да страдаме, подпрели
с две ръце глава като олово,
късно е да излекуваме
себе си и този свят
със слово.

Е, денят все още продължава,
въпреки че следва нощ нелека;
леден вятър слънцето отвява
и гаси го, а пък в мен
гаси човека.

Името си вече аз не помня
и сърцето бди с последни сили;
в сянката студена и огромна
злобната луна към мен се хили.

Ако Бог отново се надвеси
над Земята болна някой ден,
ще открие в прах и плесен
моя символичен манекен.

Аленото слънце като рана
плъзна се по клоните, изтече.
Да си Бог е още твърде рано.
Но да си човек
е късно вече.

Превод Иван Вълев