автор: InsideOut

на тази изморена почва
Реката се измести по нататък
Тук само диворасла драка
самотства и потраква със бодли
Цветът и - бяло на окото
краси единствената ваза
изпечената глина във нозете и
Небето само мръщи се над нея
не я харесва и вали отсреща
Понякога преглъща жадно
от дланите на странник капчици
Окото капилярно си изпъстря
потърсила милувка, впила шип
Той псува я, а тя се гали
че скоро вятър ще я брули
да и натъртва колко е ужасна
Та...корен ще вплетеш ли тук
И тръните ще паднат
издънки ще покарат - някак
Оставаш ли или ще слезеш по надолу
до сочното извито тяло на реката