Искаш ли в този сумрачен ден
да слезем в градината на октопода
и да се забравим докато столетието
отмине покрай нас?
Коралите ще ни галят с пъстрите си длани,
риби безутешни за прилива ще мечтаят,
миди боси и разрошени с нас ще се слеят,
а рапаните ще ни обгърнат в обятията си разпилени
Само се чудя дали октоподът е сънувал
същият сън или пък не е закусвал...
Защо така се е вторачил в мен?