автор: LIULINA

Ниже се пред мен тютюна,
връв след връв,
на гарвана аз виждам клюна
и как тече от мене кръв.
Теменужените ти очи минават,
сякаш остър меч през мен,
само вопъл,стон продават,
а душата ми се гърчи в плен.
Свети крушката студено,
нощтно пеперудена жена,
баба съм и с вретено,
искам вихъра да развъртя.
Ти събуди в мене чувства,
роди и любовта,
а отново на закуска ...
сядам аз сама.