Пак сънувам
лавандулови полета,
синеят
влюбените ми лета.
Чучулига волно
пак прелита,
своят полет
къпе в синева.
Вълшебство синьо
ме докосва,
постила
нежна, синя пелена,
а очите ми
попиват жадно
цветът
на лавандулови поля.
Пак сънувам
в сините си нощи
оня дъх
на младостта
с аромат
на моите любови,
родени
в лавандулови поля.
Синьо е в душата ,
много синьо,
пазя спомена
за влюбени лета.
Живея и обичам още
със очите
попили цвят
на лавандулови поля.