Посред тревата-конче.В залеза...
До него майка му.С нощта се слива...
Очите и във кончето отправени,
не забелязват алената грива...
Лудее то.Но спира.И се гали дълго...
А ореолът, още миг, и ще изгасне...
Смирено във съня си тих потъва,
и ще сънува колко много е пораснало...