Обесени са думите сега.
Животът сякаш ги напусна.
Висят си просто хей така.
Ненужни повече от всякога.
Обесени са думите сега.
Поклащани от бесни ветрове.
Висят си до незнайно утре- те,
защото утре може да са нужни.
Обесени са думите сега.
Смъртта им само е привидна.
Поклащат се на въжената тишина.
Обречени да се събудят нявга.