автор: Bonnka

Чакаме да ни свърши работния ден за да се отзовем пред телевизора с една ракия в ръка, седнали пред доматената салата и с дистанционното в другата.
Редуваме каналите и се хващаме за началото на едно предаване, в края на друго и стигаме до средата на трето. Най ни е хубаво когато пием сами и не ни се мотаят разни деца в краката (добре, че е лято и играят навън), бързаме да изпреварим мърморенето на мъжете или жените ни. Докато бързаме и чашата свършва. Какво толкова още една няма да ни навреди – все пак е вече вторник, цял понеделник е минал, още малко и идва края на седмицата. Наливаме си трета защото половинките ни ще се върнат, а тогава може спокойно да се заробим в къщна работа – колкото по – малко стоим заедно на масата толкова по – малко нерви ще ни се образуват. Но те обикновено закъсняват (половинките ни де) затова, че една четвърта чашка ще ни е вече последна. Реейки се в телевизора опитващи се да хванем, какво ще е менюто в утрешната „Перфектна вечеря” мислим как ще си разпределим задачите за вечерта. Но така и не успели да осъзнаем същността на – гуакамолето, прехвърляме на „Сделка или не”. И понеже така или иначе ние нищо не печелим от тези 50 лева, които печели Пешо, прехвърляме на новини и си наливаме една ракия, след която решаваме, че така или иначе утре ще се борим с къщната работа май ще е по – добре да си легнем преди да са си дошли половинките ни. Е – какво ви казах – не може да се хване кога мина и тази седмица…