автор: valsebnica

Петко Ю. Тодоров е близък приятел на Пейо Яворов. На 25 март, Благовещене, 1906г. той лично го запознава със сестра си Мина, без дори да подозира каква любов ще избужне между двамата.
Когато семейство Тодорови разбира за връзката на дъщеря им с поета, категорично се противопоставя. И всячески се опитва да ги раздели. За родителите на Мина Яворов е човек с тъмно хайдушко минало и те не желаят дъщеря им да опропасти живота си с него.
Братята Христо и Петко ревностно защитават сестра си. Но в един момент Петко Тодоров започва да се лута между семейството и приятеля си. От една страна ясно вижда любовта в очите на Яворов и Мина, но от друга – неможе да обърне гръб на близките си, въпреки че осъзнава тяхната ограниченост. Затова замисля пиеса – приказка и в нея показва на обществото, което е негативно настроено към Мина и Яворов, че преценката му не е вярна. Първоначално пиесата има щастлив край, но след смъртта на Мина Тодорова, авторът сменя заглавието на творбата си от „Змейново либе” на „Змейова сватба”. Със заглавието се сменя и жанрът на пиесата. От пиеса – приказка, тя се превръща в драма.
„Змейова сватба” се появява на бял свят през 1910г. в сборника „Драми” на литературен кръг „Мисъл” с посвещение: „На паметта на сестра ми, Минка!”. На 23 април 1911г. текстът се играе за първи път в Народния театър „Иван Вазов”. Интересен е фактът, че постановката е дело на самия Пейо Яворов. Първият Змей Горянин е Кръстю Сарафов, а първата Цена – Адриана Будевска.
„Змейова сватба” е най – популярната драма на Петко Тодоров. В нейния сюжет здраво са вплетени елементи от българската народопсихология с типичния за края на ХІХв. пасторален манталитет. В творбата преобладават фолклорни мотиви. Народните обичаи се редуват с магически ритуали и възвишено поетично слово.
Пиесата разказва за една осъдена любов. Осъдена, защото е обречена да умре преди да пламне истински.
В очите на обществото Пейо Яворов е различен и непонятен. Поетът с неговата неординерност и оригинално творческо мислене го плаши. Общественото мислене от началото на ХХв. не може да приеме другостта му. Ето защо личността на Яворов става прототип на Змея Горянин от пиесата „Змейова сватба”.
Яворов не е красив. Има мрачен вид, който непредразполага, но притежава вътрешна хубост и странен чар, с който пленява жените.
Змеят от своя страна е полу – човек с люспесто тяло и отблъскваща външност. И цялото село се страхува от него:
„ Мене ме е страх само името му като поменат, ти си седнала да разпитваш за него... Бе той като ти се облещи веднъж в темнотата, три дни ще бягаш ами...”
Змеят дори се плаши от самия себе си:
„ В кладенеца като се наведа да пия някога на месечина, самичък съм се уплашвал от себе си...”
Оплюван и мразен Яворов цял живот търси ответна любов. Змеят се стреми към мъничко обич:
„Хайде ще те изведа и утре цялата в роса ще те окъпя! По самодивски поляни... И цветя ще береш, китки ще кичим двама... С думи немога ти каза. Аз в целия си живот толкова думи не съм казвал... Ката сутрин с праснак и ягоди ще те храня, докато сама на ягодка ми заприличаш.”
Пейо Яворов отначало е нерешителен и пестелив в чувствата си към Мина, но после горещо я обиква и й посвещава най – хубавото си стихотворение „Две хубави очи”. И Змеят отначало няма вяра на Цена:
„ Имай само късмет да ме мамиш... С огън ще те облея цялата!”
Но после я обиква много силно:
„ Да ми кажеше: легни път да правя по тебе, щях да легна – сянка да се повлека подире ти, ще се повлека.”
С много болка и опрощение Яворов се разделя с Мина щадейки нейното здраве. Така и Змеят Горянин пуска Цена да си ходи, когато разбира, че тя иска да се върне у дома:
„Хайде върви си... По живо, по здраво. Макар от друга никоя не ме е заболявало тук вътре. Ти рана ми отвори. Тъй да бъде! Върви си!”
Крехката и нежна Мина открива добротата у Яворов, скрита от очите на другите. Тя изпитва нужда от покровителството му. Обиква го и го открива като поет за себе си, преоткривайки поетичната му душа и за другите. Тя единствено е привлечена от другостта му. Ето защо личността на Мина става прототип на Цена.
Цена също като Мина открива доброто сърце на Змея и не се страхува от него. Непоколебимо ярко избира неговата оригиналност.
Мина Тодорова желае близост със своя любим, но няма достатъчно смелост да го последва. За разлика от нея, Цена тръгва със Змея още в първо действие на пиесата:
„Води ме при звездите. Където щеш... Макар първи път да те виждам. Ще дода подире ти. Ако ще... Ще дойда!”
Мина, принудена от своите родители, връща писмата на Яворов и прекратява връзката си с него. За разлика от нея Цена остава със Змея:
„Тука при тебе ще остана! Твоя да бъда! Аз сама си зная... От тебе не ме е страх!”
Най – личната мома от гр. Елена не желае да бъде манипулирана. Тя иска да избяга от опеката на своите родители. Не робува на закостенели порядки и не се страхува от другостта на своя любим. Но не успява да събере достатъчно смелост да се опълчи срещу обществото на родителите си. Цена, обаче следва докрай своите чувства и е готова да умре за любовта си:
„Братя, който и да е ще ви кажа! Неискам с никого нищо да имам вече. Аз сама съм си хванала пътя, дето ме изведе то моя работа!...”
Тя е категорична в своя избор.
Мина се влюбва в човешко същество. Цена се влюбва в змей. И по този начин много повече скандализира своето село и обществото. Дори стига по – далеч. Сама пристава на Змея Горянин:
„Аз искам да ме заведеш, там дето никой не е стъпвал. Пред мене слънцето първо да изгрява, зад мене да залязва.”
Опълчвайки се не само на своето семейство, но и на обществото, Цена разчупва оковите на закостенелите вярвания. И така открива пътя към нов морал в мисленето на съвремениците си.
Мина умира от туберкулоза. Смъртта на Цена е причинена от братска ръка. Мина умира в самота, гаснейки бавно като свещ. Цена умира от удър с нож. Умират по различен начин, но все в името на любовта.
Цена определено превъзхожда своя прототип. С постъпката си тя изразява своята собствена воля. Другостта намира ярък израз в характера и личността на Цена.
Семейство Тодорови е стар чорбаджийски род, в който съществуват патриархални порядки. Думата на родителите е закон. Според Тодорови, Яворов прилъстява, покварява и погубва младостта на Минка. Те стават прототип на Цениното семейство.
Близките на Цена, както и цялото село се страхуват от Змея и не приемат другостта му.
От всичко казано до тук става ясно, че пиесата е автобиографична. В нея Петко Тодорово изразява собствените си мисли и чувства, описвайки събития, които са автентични. Причината да избере приказен герой се дължи на факта, че Мина е едва на 16г. , когато се запознава с Яворов. Тя е почти дете. Намира се на ръба между приказното и реалното.
Благодарение на приказното начало, художествената измислица на моменти преобладава в „Змейова сватба”. И прави пиесата топла и човешка. Чрез нея ( худ. измислица ) по – добре се осмисля автентичността на случилото се. И се получава интересен парадокс. Колкото повече драматургът измисля, толкова е по – близо до авторовия текст. Дилектичен фокус. И още нещо. Приказното начало подчертава, откроява другостта на героите в творбата.
Любовта между Яворов и Мина не е банална, екзалтирана, сантименталана. Тя е дълбоко осъзнато човешко чувство, което облагородява обществото и променя неговия манталитет. Любовта между Змея Горянин и Цена, обагрена с приказност е хим на човечността.
Пиесата разкрива другостта във всичко – в личността, в чувствата, в творчеството. Другостта винаги плаши, стъписва, обърква обществото. Може би затова обществото често отхвърля различните от себе си.
Пиесата „Змейова сватба” е написана в защита на другостта, в защита на човешката оригиналност, в защита на свободното проявление на чувствата. Може би на другостта се дължи и драмата на голямата любов между Яворов и Мина, родила се на границата между два века, изпреварвайки другите със своята искреност, всеотдайност, страст, взаимност на чувствата.
Дори да не го е искал това, Петко Тодоров, в стремежа си да осъди една любов, всъщност я оправдава и възвеличава.

30.VІІ.2008г.
гр. Варна