автор: Pobeditel

Мила и засмяна,
моя нежна гълъбица,
от душата ми
най-светлата частица.
На чудесата извор,
от съдбата знак,
ти си омайна
като дивия мак.
Чувствай вечно,
че сърцето ми е твое.
Обичай ме най-силно,
за теб е всичко мое,
денят ми бодър
и душата бяла,
вярата в доброто
и любовта ми цяла.
И три живота
няма да ни стигнат
за да се наобичаме.
Минутата е живот
и животът е минута,
но те са вечност,
изпълнена изцяло
с усещане за нас.
Ела, да погледаме
сега звездите,
при тях ще отлетят
някога душите ни
за да станат част от
светлия Млечен път.