посветено на sineva
Безпризорна кръв
в сълзите ти нахлува
и дъгата не престава да лудува
Покосени думи
те обгръщат със познание,
чуваш ли моето изтискано стенание?
Очите ти се смеят
под моста от лъжи,
лампите в главата ти пеят,
а косата ти в дърветата кръжи
Твоят свят е синеок,
от слънчево дете роден
Друг свят няма
Времето
безмислено
боде
без
мен