автор: liulina

Имало едно време едно малко момиченце на име Изабела,То живеело в едно малко китно селце ,заедно с баба си и дядо си,Било много работливо и добричко,Вършело цялата къщтна работа,Сутрин ставало рано хранело кравичката ,кокошчиците и магаренцето,Дойло кравичката и събирало яйчица от пологите,
Ходело до извора с менците и носело водица в къщи,месело хляб и готвело вкусни гозби за свойте мили старци,И така си живеело до един ден когато не решило да си направи една дълга разходка,Тръгнало покрай реката та чак през моста от другата страна,Там на брега видяло един дядо белобради,който свирел нежно на флейта а песента му се носела над поля и гори и топлела душата,Изабела попитала дядото защо свири така хубаво и каква е тази музика,Дядото и отвърнал ,че свири за работниците на полето ,за тъкачките за хлебаря за всички който работят,за да им е по лек денят и да им минава по бързо времето,Харно правиш казало момиченцето и продължило пътя си,По нататък срещнало една баба която предяла и плетяла,Изабела я погледала погледала пък я попитала какво прави?А бабата казала ,че плете пуловери топли и ръкавички за всички от нейното село ,както и шалове за големи и мънчики за да им е топло през дългата и студена зима,Момиченцето пак поклатило одобрително глава и продължило пътя си ,По нататък стигнало до един град и от една къща чуло страшна врява,Било любопитно и за това погледнало през прозореца,Там видяло празна стая а посредата и една красива маса,резбована лакирана светела като слънце,А около нея двама братя се карали,Единият казвал ,че трябва да я продадат тази маса та да имат поне за хляб пари,защото родителите им били починали а те си нямали нищо,Нали за това я направили тази маса за да си купят хлаб поне за една седмица,На другият пък му се свидело да я продадът толкова труд и любов били хвърлили по направата и че сърце не му давало и дума да се издума да я продават,Изабела не издържала и се намесила в техния спор,като убедила вторият брат ,че първият е прав,как ще напълнят гладните си стомаси а ако я продадът ще могат да направят още маси и да отворят работилница,Така тримата тръгнали към пазара,Там застанали на кюше,От всякъде се чували виковете на търговците,ЕИдни викали,,,На хубавите картофи моля,други хайде вземете си това теленце то ще се превърне в силен и работлив бик,трети вземете си грънци от най-качествената глина са ,И така нататък,Момчетата ги било срам да викат и за това Изабела се провикнала,Купете си тази маса ,в нея е вложена душата на тези момчета,майсторството и красотата с която е направена ще украсят всяка богаташка къща и няма да посрами стопанина си,Купете частица от красотата на природата ,вижте какви фрески ,какви гравюри,сякаш художник я е изваял,Грее като слънце,Покраай тях минала карета и спряла,От там слязъл един знатен господин,Казал давам ви 20 сребърника за нея,Момчетата се сбутали щели да имат храна за цяла седмица,Но Изабела казала ,господине ,само 20 сребърника за тази прелест,погледнете я отново вижте как с пот и кръв на челата и ръцете тези момчета са я изработили толкова красива че може да се каже ,че има и душа,Погледнете я не потъва ли погледа ви в тази прелест,не ви ли омайва този мирис на прясно дърво и лак?Гоподинът бил впечатлен от Изабела и казал,че дава 100 сребърника,но иска госпожицата да дойде с него в замъка,Извинил се и се представил,казвал се херцог Бибероскос и загубил жена си когато раждала ,както и момиченцето което родила,нямал си никого и живеел в един огромен замък,Плашел се от отекващите му самотни стъпки по коридорите ,а така му се искало да чува детски смях който да стопли самотното му сърце,Изабела се съгласила ,но поставила условие и момчетата да дойдат с нея,Херцога се съгласил и те поели с каретата към замъка,Пекарали там три дена и три нощи ,хранели се на корем и им било весело,Един ден Изабела се сетила ,че е оставила баба си и дядо си съвсем сами и безпомощни в къщи и се затъжила,Херцога се бил привързал към нея и веднага усетил ,че нещо я тормози,Попитал я и тя му разказала,Тогава той я качил на каретата и бързо поели към нейното село,Там баба и и дядо и стояли на прага и я чакали,кравичката била умряла,кокошките ги изляла лисицата а магаренцето стояло до тях,Къщата се била покрила с паяжини и прах,Изабела бързо се ръзшетала и почистила стъкмила огън в камината и сготвила вкусен бобец,Седнали да вечерят и от дума на дума се разбрало ,че Изабла е изгубената дъщеря на херцога и че това са родителите на съпругата му,Той прибрал всички в замъка и заживели щастливо,