автор: liulina

Минават дните безутешни,
сърцето ми не спира да кърви,
защо са толкова дъждовни дните днешни,
а времето сякаш бавничко върви?
Трепери моята усмивка,
зъзне в скрина на разлъка скрита,
сложено е слънце под покривка,
а тъгата ми в кърпа е обвита,
Ти си толкова непредсказуем,
скриваш тайни,дърпаш чувства,
в живота ми неконтролируем,
творя халтури не изкуства,
Поръчах си аз приказка в живота,
поднесе ми я прегоряла,
строявах се в твоята рота,
а сега съм снежна ,заледена бяла,
Кръвта ми е ледена висулка,
сълзите ми падат като снежец,
лято е за бога,аз на зимата съм булка,
счупена от летния ветрец,