автор: riskuvam

усмивката ти аз посрещам
с имплантиран в мене гняв,
прости, прощавам ти и аз.
нямам сили да се лутам вече
сред мислите за теб човече
от тебе някога получих
пожеланост, споделеност, топлина,
но не и теб, за мен, сама.
а утре, а вчера, а сега
остави ме да пиша
стихове, слова...
за теб, за мен,
за туй що неусетно се промъква
из цялото ми същество потръпва
и крещящо ме побърква
да! това е любовта,
която съм безсилна да възпра.
Обичам те...
колко силно трябва да го изкрещя!?!