автор: roza1

Ката година на днешната дата,
грабвам мулива и тегля чертата.

Търкулна съ ей на-
от мойти гудини
ощи’ ина,…./ ща не ща/:(

Дитету пурасна, кът на шига-
в полити ми сякаш вчера игра.
Мумити задява, ду меня гу няма,
у къщи не моя хич да гу сваря.

Мъжъ ми- се същия...
Търпи мъ! Де ши иди зер
И мъ радва - ни лимти
за силикон и…жартиер.:)
/Мой и да иска, ма…..мълчи
кът гу гледам.. няма и пари/

Фасадата пуста взе да пуддава.
Боя не пумага-ботокс й тряба.:(
Но стига вече суета!
Кой го еня за бръчки, за фасада
кат бъкам ут душевна дарба?!

Мислех… малко дъ съ стегна
и’л да зема да си пулегна....
но мъ спъна муза за билА
и…мъ напра’й на маскара.
Пуезията, тази пуста краста
много, много е опасна:)

Да съ пазити!

28.07.2008