автор: sYco

(продължение)

и онзи проклет ден
слънцето не се показа,
а аз гледах как стягаш куфари,
големи и малки -
старият изтъркан,
покрит
със шарени стикери и кръпки,
с историите за всеки път,
когато си бягал
без да затвориш вратата,
а хората са стояли на прага
и чакали..
слънцето не се показа
онзи проклет ден
и дъждът удряше
прозорците
и нямаше дъждобрани и чадъри,
които да спрат
болката, валяща от небето
на едри големи удрящи капки..
боли.
болят ме очите
да гледам
бързата ти крачка.
няма вече цветове
и вълните отдавна
заляха брега,
отнесоха написаното и моите
стъпки
вече ги няма там -
нито твоите.
отдавна облаците избягаха
и скриха ключа,
който имах и който
отключваше заключените ти устни.
повече нямам нужда от думи
искам само един път
към влажна и топла страна
с гъсти аромати и сладък въздух,
който затваря очите и
забравяш какво е било
и какво ще бъде.
слънцето никога не се показа
онзи ужасен ден.