автор: VOINOV

Ефтимий произлиза от почитан болярски род, но отричайки се от всичко земно става монах, заради обещаните небесни блага.
Духовен наставник му става Теодосий, слежещ в Кефаларския манастир, близо до Търново.
Той става приемник на учителя си, когато Теодосий се отделя в гората на пълно уединение, безмълвие и съзерцание.
При едно от посещенията при отшелническата килия на духовния си наставник, Теодосий предрича, че онези нашественици дето идват от югоизток ще превземат в робство българската страна.
Когато предсказанието започнало наистина да се сбъдва, той придружава Теодосий до Цариград, където духовният наставник предава Богу дух.
Народът на Великия град го цени заради неговите добродетели и го обсажда ежедневно.
Тогава той се отделя в Атонската света Гора и се затваря в кулата Селина на усамотение и размишление.
По измислен донос византийският император го заточава на остров Лемнос, но скоро го освобождава искайки му прошка, а цялата създала се ситуация го прави още по-известен.
Отново заминава за Цариград, но след кратко време взема решение да се посвети на отечеството си.
Изгражда своя църква в околностите на Търново и събира голям брой ученици около себе си, където превеждат божествените книги от гръцки на български и където са поправени всякакви досегашни грешни тълкувания при старите преводи.
По това време Ефтимий приема патриаршески сан, като е избран от всичките тогавашни епископи.
Той живее кротко и премъдро, давайки пример със себе си, загърбил всичко неценно земно, но категорично осъждайки всякаква ерест.
Турците обсаждат непрекъснато стените на Търново.
Говори се, че евреин отворил градските порти на 17 юли 1393 година и твърдината била завладяна с хитрост.
Патриархът е изгонен от църквата и тя е заграбена от нечестивците.
Когато го вижда от далеч да идва, турският предводител му става на крака и му отдава чест, удостоява го да седне близо до него и изслушва молбата му да не бъде измъчван и разоряван обикновеният народ.
Изпросва си втора църква и търси всякакви начини да запази народа си от варварско безчестие.
Оставеният за турски управител на града, събира сто и десет от най-благочестивите мъже и ги заклал посред църквата. След това войниците довеждат Ефтимий пред насилника.
Събличат му одеждите и го възкачват на градската стена, за да бъде обезглавен.
Самият той подканя палача, който едва вдигнал ръка – и тя се вкаменява.
Това видение вкарва в ужас турското присъствие наоколо в едно с гордия мъчител.
Тогава му връщат одеждите и му разрешават да ходи където ще.
Подир тези чудеса султанът заповядва народът му да бъде изселен на изток (вероятно в източните предели на Мала Азия), а светият човек да бъде заточен в Македония.
Целият град го изпраща със сълзи и ридания. Изпращат своя учител и пастир, целувайки ръцете му, одеждите и нозете му. А той ги утешава и наставлява да пазят вярата непорочна и да следват Божия път.
Този велик човек – мъченик умира неизвестно къде и гробът и мощите му и до днес са в неизвестност.