Отпих те, като глътка горчиво кафе.
Загорча и стана ми страстно.
После бавно с наслада те пих.
Дълго и бавно, като желана отрова.
Отпих те, като черна отвара на Рая.
Обещал огнени страсти и спомени.
Ти си кафе, което обичам да чувствам.
Да изтръпва небцето ми с аромата ти.
Отпих те, като черна магия, която ме пали.
В мен ти попи, като в кърпа безгласно.
Все така те отпивам тъй бавно и тръпна,
загорча и стана ми страстно...