автор: phifo

Не е и лозе - две божи шепи пръст
до сухата река. Кирпич и кремък
дяволът е мачкал с мръсни пръсти.
Със същия си дочен панталон
е бай Методи, с въженце за колан.
И цепи камъка, по синори реди.
Пресъхна вчера сондата, горя коприва.
Жена му - казва - забягнала нанякъде.
Трябвало му метър-два надолу до дамара.
Пръстта се пука жадна, ръцете нямат нужда...
Тя можело и да си дойде. Къде ще ходи!
Нали познава дълбоката вода.
Че щеше мост да прави на реката.
В канал я вкараха от блоковете горе.
Сега стърчат в дерето бабините зъби
на алчната скала измежду жълти локви.
А вятърът дано затъкне гърло, да не вее,
че страшно е как облачните отражения
в очите му на люлка се люлеят.