автор: dalla

завесите ми
пак са сини.
сини до обезумяване.
хлябът ми
мухлясва ядно
и колкото и злобно да го гледам-
не става за ядене!
"и когато свещите угаснат",
знам, пропуснах да си купя нови,
започвам сериозно
да се притеснявам
за световните проблеми.
и се чувствам виновна
за кавгите на съседите
и на котките;
за дезертацията
на топлата вода
миналата седмица,
от която всички бяха
много мръсни и нервни;
за доживотната присъда,
дето влагата
трябва да излежава
на стената в банята;
виновна за цяла армия
закъсняващи автобуси,
за това , че зимата доматите
са скъпи и безвкусни.

копирам копията
на копираните копия
и чак като загубят
всяко земно очертание,
затварям очи и показвам,
"това е животът,
за който нося отговорност".

но никoй не ми вярва.