автор: bedstvieto

Намерих те в съня си.
топъл...
Приюти ме във прегръдката си жарка
Целуна ми косите нежно,
а аз се притаих щастлива.
И когато слънцето огря ме
Благодарих, че в нощите те имам,
макар да е безплътно...
защото щастието дори и илюзорно,
кара душата ми да пее.

Денем се оглеждам да те видя,
дори да е за малко.
Срещата случайна би възнаградила
търпението ми безкрайно.


Аз казах ли, че те обичам?
Обичам те!
Но само нощем гласът ми
ушите ще погали.


А казах ли, че сънищата ми са в синьо?
Като морето...
като небето...
като пеперуда...
синя...
като очите ти...


Галя те и искам
да прегръщам
защотото там си мой,
а аз съм тук за тебе.


Все още влюбена съм в тебе!
През сълзи ще призная...
и по-самотна ще се слея
със тълпата,
за да те потърся и на яве...
Обичам те!...