автор: roza1

Деня започва своята игра.
Изгаси последната звезда.
Събуди умореното Слънце.
Даде му знак да се катери
до обед по стръмното пак.
Събуди петлите от сън
и ги изведе навън...
Петлите разтърсиха
будилници, птици и хора..
Хората погалиха свойте деца.
Слънчеви зайчета заиграха
смели по бузките розови,
сънували джуджета и феи...
Затракаха минути закопнели
да стигнат отново
до свойто место..
Потръпна от Слънцето
на розата червено листо..
Потропаха чевръсти ръце
ранобудни на майстори
и на нежни пеперуди...
Морето целуна свойте вълни
и всяка към свой бряг
се с пяна се устреми..
Играе деня пак свойта игра.
Играчите свои умело подбра..
Магия от звуци-красив съпровод
А изгрева....Той ще е хоровод!
И дойде ли пладне
горещия диск ще политне надолу
към залез красив...
Ще тръгне през нощ, през сън
през мечти,през тъги..
Ще повтори отново свойта игра
в ден нов с още повече любов.

18.07.2004