автор: laikuchka

на zibulsky

Тънкото ти отчаяние
кара пеперудата да кацне на карфица
както утрото
по пръстите на малкото момиче
е трескаво в очите ти

и хрупкави кайсии търкалят лятото

по линиите на ръката
Случаен минувач е времето,
но ти не се разказвай
Светът измества думите ни крайно неусетно

къде-къде по сладка е онази скръб

с непоправимото „обичам те”