автор: ASTERI

Не искам да сънувам как прекрачвам
през прага мил на бащината стряха
и как на двора мама все очаква
да чуе скърцането на вратата.

Не искам да сънувам , че притискам
горещи устни върху детски длани
и как в съня ми ласка ме докосва ,
наистина или е пак измама.

Не искам да сънувам оня извор ,
от който ожадняла пих водица ,
където вятърът разнася
на лято дъх и на пшеница.

Не искам да сънувам ,нито да е блян.
Мечтая да съм будна и да бъда там !