Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 2
Вчера: 0
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 433
ХуЛитери: 3
Всичко: 436

Онлайн сега:
:: dmadzharova
:: Albatros
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаХармония
раздел: Поезия
автор: rainy

Ромео и Жулиета звучи
о, не е Шекспир, не
музиката стара е
на Стрейтс
смешна съм
рукват сълзи

нейде виждам се усмихваш
телевизора с удушено от мен гърло
мълчи
съзирам ти погледа
потънал пак изцяло, в което си
тежи

не, аз никога не плача
когато ме обичаш
както в песента

хлипам на глас
само в моменти
както сега

да, аз мога единствено точно това
липсваш, както ми липсваш
както в песента

сърдечна атака
само в моменти
както сега

Господи...
Ти дойде!
Въпреки всичко успя...
Целувам те.
Усмихваш се?
След секундичка и аз, ей сега...


Публикувано от BlackCat на 18.07.2004 @ 00:05:57 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   rainy

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Ел тореадоро
автор: karabalak
473 четения | оценка няма

показвания 47803
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Хармония" | Вход | 2 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Хармония
от Marta (marta@all.bg) на 18.07.2004 @ 00:15:20
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Harmoni, има една песен такава, не мога да се сетљ кој љ изпѕлнљва,
стихѕт ти е топљл и искрен, вигдам през сѕлзите усмивката



Re: Хармония
от rainy на 18.07.2004 @ 00:18:11
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Боя се, че заглавието няма нищо общо с това парче...:)
Да, такъв е. Стиха. Както всеки реално.
Благодаря, Марта.

]


Re: Хармония
от Marta (marta@all.bg) на 18.07.2004 @ 00:21:41
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Nqma, no zaglavieto pusna;-) v glavata mi pesenta,
mnogo q haresvah, a na koj be6e?, 6to si mislq za Pol Makkartni

]


Re: Хармония
от rainy на 18.07.2004 @ 00:28:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Harmony and me
We're pretty good company
Looking for an island
In our boat upon the sea
Harmony, gee I really love you
And I want to love you forever
And dream of the never, never, never leaving harmony

............

Да, Елтън Джон. Перфектно те разбрах.
Но... все пак в случая е много, много различно. Няма лошо всъщност.
....:)

]


Re: Хармония
от Marta (marta@all.bg) на 18.07.2004 @ 00:34:01
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
s ograni4enite si poznaniq po anglijski, vse pak shvanah, 4e nqma ni6to ob6to ;-)
Blagodarq za teksta,

ni6to lo6o, razbira se, razni hora, razni asociacii ;-)

]


Re: Хармония
от rainy на 18.07.2004 @ 00:35:01
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Точно. За това никога не коригирам нечии асоциации.
Никога!

]


Re: Хармония
от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 18.07.2004 @ 06:28:01
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
... липсваш, както ми липсваш ...
__________________
Хубаво е... Едно особено настроение създава... Размърдва ми асоциативното мислене.
Мислиш ли, че с липсващите препинателни знаци изглежда по-добре?! Препинателните дрехи са като дрехите на жените: ние винаги ги виждаме голи в съзнанието си, но дрехите са си важни.
Както и да е - и тази мода ще отмине. През годините с много начини на писане се сблъсках, които имаха претенции да са "модерни" - отидоха си и ги забравиха. С най-гадно чувство останаха тези пишещи, които сляпо последваха един или друг стил. Правеха си групички, оплюваха останалите, пропагандираха...а после неизбежни отчаяни опити да спасят потъващият кораб... В подкрепа на думите ми - проследи творчеството на някой от "големите и признатите". Обърни внимание, как в младите си години залитат по един или друг стил и как после се отказват от всичко и започват да пишат "себе си". Сами стават стил. Трабва ли всичко това да се повтаря всеки път?! Ти си имаш достатъчно заряд и стил да не подражаваш на никого. Не се слагай в разни рамки и клишета.
Още един път поздравления за произведението!


Re: Хармония
от rainy на 18.07.2004 @ 11:11:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Добро утро, Плъки. Благодаря ти за отзива. Не крия - ценя ги, когато ги получа от теб. Просто за мен имаш много, много близък праг на сетивност и “стил” до моя като светоусещане. Ако греша, извини ме, но за мен е така.
А сега ти отговарям с удоволствие. Подробно.
Няма мода. Няма подражание. Няма сляпа последователност. Разбрах те какво ми казваш. Човек се влияе, факт. Винаги е така, и ако го отричаме, ще прозвучим елементарно. От всяка наша дума, поведение и проява - в случая за литературата иде реч, но и не само там, лъха това влияние. Само където, убий ме, не мога да изляза от стила си, каквото и да означава това.
А той, ако случайно си забелязал, е отвратително различен.
Различен, Плъки. Ужасно различен.
Но и не е. Защото ние не сме равни в миговете си.
И виждаш ли, не съм млад поет.....:)
И още веднъж подчертавам - прекрасно схванах какво ми казваш. Само ще ти споделя обаче - опасността да счетат за подражание дадено произведение ще доведе само по себе си до изкривяването му от автора. В стремежа си да промени насилствено нещата, вместо да бъде себе си така, както се "чувства" в този миг. Как мислиш, нима е правилно?
Аз просто съм себе си. Винаги.
И препинателните знаци ги обичам. И така и ще бъде. Ти великолепно се изказа за тях и “жените”. Когато обаче друго чувствам, то го изразявам. И затова те моля , обърни внимание на последната строфа.
И драстичната разлика в настроението!...
И.....ох, ако знаеш колко не обичам анализите.....хаха... разсмях се...мога още. В случая просто така ги усетих нещата. И.... Спирам!
:)
И благодаря за поздравленията.

]


Re: Хармония
от rainy на 18.07.2004 @ 12:59:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Знаеш ли, Плъки, ето още един отговор от мен. Замисли ме наистина. Човек трудно може да се види отстрани и наистина ти благодаря за мнението.
И ето, сега си "поиграх" със препинателните знаци. Не го чувствам сякаш... Не, не го чувствам в момента и това е!
По дяволите, не си личат тогава... хлиповете...и чувството някак си се променя... и това е:(..... Много ми се иска да ти посоча сега една мелодия, за да схванеш какво се опитвам да ти обясня, но пак няма да съм точна.
А иначе аз много променям, да ти кажа. Дори и след като нещо е създадено. Но... въпреки това усещането за мига си остава винаги такъв, какъвто е. И знам ли, току виж съм поставила "знаци" след време......:)

]