автор: kasandra

Когато знам, че края е близо,
когато безсилна съм тебе да спра,
от спомен и чувства тъгата излиза
безпомощно, бавно навеждам глава!

Когато усещам, че в мене те има,
когато делят ни и свят и съдба,
душата облича се в траурна риза
остава без път, остава сама!

Когато очите ми спрат да те виждат,
когато далече си вече от мен
и мислите бавно на облак приличат
това ще е моя ден, тъй студен!

И знам, че обичам те!
Толкова време…
И спомен за теб, цял живот ще гори.
Раздялата наша е моето бреме,
но него приемам…
Животът без теб все пак ще върви.