Ръце протягаш бавно, уморено
ала щастлив, че пак си у дома
присядаш тихо и смутено
не знаеш, аз дали ще разбера.
В очите виждам твоето страдание
и болката от тежкия ти ден
задрямваш седнал, търсещ упование,
че утре няма да си уморен.
Какво сънуваш, виждам те доволен
нима съня е тъй красив
почиваш си, усмихнат и спокоен,
че пълноценно си живял и този ден.
Завивам своето момче с одеало
и тихичко затварям тежката врата
нощта се спуска бавно вяло
ала след миг, ще чука заранта.