От сърцето на залеза
тъмен пурпур се стича –
песента бе прерязана
с тънък лъч безразличен
Неочаквано трепна
и потъна денят
и в очите полепна
непризната вина.
Под луната белязана
скръбен, вятърът срича,
сред тъга неизказана
с вечерта коленича,
под звездите студено е –
търси прислон нощта,
не открила спасение –
приютила света.
Много думи ми каза,
все въпрос реторичен –
не, не мога да вляза
в твоя свят прозаичен,
предвидливо запазен
зад висока стена
срещу всички зарази –
там ще бъда сама...
* * *
Позволи ми да бъда!
Ти си тъй прагматичен...
Искаш строга присъда –
само теб да обичам!