"Аз, Паисия йеромонах..."
Зная - ще се родиш.
И ще ми носиш кръста.
Делото – да го продължиш.
След сто години. Насъщното.
Ще презреш люта болка
и в душа съсипни.
На ползу роду
сърце ще дариш.
Ще си с братя следовници –
някой Христо, Матей…
Земя си кръстом ще бродиш.
Ще сторваш полиелей
на словото на светци
и лъвската храбрина
на предци. Ще тачиш орли
и техните прости гнезда.
На политика чуждинска
с разум ще връщаш.
Ще мразиш насилника.
Времето ще обръщаш...
И от битието е видно
и тука записвам:
Апостоли – ще ги има!
Ведно с Истината.
/Из „Синева”-1995г./