автор: Lachistata

Поради мислите, които този текст може да породи, учтиво моля достъпът на четящите да се ограничи до хора в равновесно душевно състояние.




В Твоята обсерватория, аз зная, Господи, няма тайни, загадки и неразгадани въпроси. Зная, имаш карта пред себе си с небесните и земните букви на всеки един от нас- бели и черни, ескимоси, индианци, мохамедани, християни, будисти, творци, изобретатели, гении, глупци, наивници, просяци и богаташи, африканци, аборигени, хора по кораби, в самолети, катафалки, утроби, в затвори и бедствия, малки съдби, големи думи, извратени, самотни, стари, грохнали, молещи се, без избор, в мини и болници, в съдилища и апартаменти, наблъскани, нагъчкани, влюбени, злобни, ревниви, въжеиграчи и покерджии, наркомани, алкохолици, властомани, насилници, светци, ранени, хора с оръжие, знамена, агитации, политици, кариеристи, себични, с мания за величие или мания за недоразвитост на конкретни части, мания за свръхнадареност, изневеряващи, верни, мнoгoженци, расисти, нацисти, бегълци и бездомници, с деца, без обувки, нещастни, мизерни, болни, неизлечими, незаличими, хора без граници, граждани на света, майки, бащи, умрели в катастрофа, атака, акция, в небостъргачи, колиби, предградия, красиви къщи, в коли, автобуси, въртележки, бързащи, обвързани, обвързващи, с благородни души, с мръсни души, пошли и тъмни души, с ненормално, неморално минало...Всякакви...
Няколко неща ще Те питам, Господи:
Това ли е светът, който ни е отреден?
Такъв ли го измисли и жела, или ние го пресътворихме?
Видя ли го всичко това в калейдoскопа си?
Не се сърди, Господи, ама какво не му е наред на този свят...
Защо ми е малко страшно да бъда всред всички тези хора...