 |  Свиха се сенките...
пред...залезно...
пролази денят
зад баирите,
тихо прошумяха
дърветата
уловили
поредния заез...
Нивата
с узрялото жито,
без памет
заспала е...
наполовина останало,
слънцето
изпълнява
последни желания…
Пробягаха плахо
кошутите,
някъде в здрача
притихнаха,
жадни с очи
да изпият
и последния дъх
на луната…
Крило на гарван
отмерва
края на нечие време...
потъмняло от мъка
небето
мечти събира
в очите си
и сълзят звездопади...
Публикувано от BlackCat на 14.07.2008 @ 18:20:00
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Залезът..." | Вход | 6 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Залезът...
от dumite (malisia@mail.bg) на 14.07.2008 @ 18:44:50
(Профил | Изпрати бележка) | Крило на гарван
отмерва
края на нечие време...
потъмняло от мъка
небето
мечти събира
в очите си
и сълзят звездопади
Звездопад от поздрави за теб! |
]
Re: Залезът...
от mariq-desislava на 14.07.2008 @ 19:11:21
(Профил | Изпрати бележка) | И мъглите се реят унесени,
и мечтите си висят недообесени,
красотата пъпли из ъглите,
слънцето лази по сърцето ми,
а ръцете ми сълзят от жажда по тебе...
Поздравления, Мар, чудно е!
|
]
]
Re: Залезът...
от voda на 14.07.2008 @ 19:15:50
(Профил | Изпрати бележка) | Залез, от който се раждат мечти...
Много оригинално виждане.
Поздрав, Мариники! |
]
Re: Залезът...
от sineva на 14.07.2008 @ 19:47:03
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей Мар!
Когато прочетох стихото ти - усетих мириса на ,,узрялото жито,,
красивата ,,кошута,, с ,,жадни очи,,- ,,небето,, което ,,мечти събира,,
и ,,слънцето,, което ,,изпълнява последни желания,,...
И си представих ,,залеза ,,на фона на тази природна картина...
Благодаря ти за усещането!
Поздрав и усмивки МАР!
|
]
Re: Залезът...
от mariniki на 17.07.2008 @ 00:13:47
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | разплакваш ме...мила Хели...защо ли съм го написала това...то и мен просълзи когато го пишех...това ти го пускам...за да се усмихнеш...с обич...
Къде сте, мънички феи,
защо сте заспали?
Като камбанка звъни
сърчице от кристали
на нежно момиче
с душата на цвете.
Отворете очички,
звезден прах поръсете,
да блесне с премяна
от обич омайна,
по пътека да тръгне
под звездица сияйна. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 562
ХуЛитери: 8
Всичко: 570
Онлайн сега:
